Елиза13 (Мария)
238 840
12.07.2019 г., 17:54 ч.

Писмо 

  Поезия
932 2 3

(С обич посветено на Поли)

 

Когато облаците тежко сграбчат,

в хладни клещи крехката пролука.

Сломени и други мисли тежко крачат

пропуква се надеждата в минута.

 

В мига не се насилваш да си силна

в ръцете Му по детски се стопяваш.

В благодатта небесна, изобилна

и болки и тревожност избледнява.

 

Прозорец  в душата засиява

с усмивка и лице издайно.

Всред мрачините разцъфтява,

сюрприз от приключение безкрайно.

 

Отвънка слънчев лъч изпраща

целувка и прегръдка по стъклото.

Листенце с умиление препраща,

мелодия заключена в писмото.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чисто, красиво и вярващо в Бога!
  • Благодаря за топлината и съпричастността ти, мила Кате! Бъди благословена! Пожелавам ти творческо вдъхновение!
  • Поздравления за хубавия стих, Мария!
Предложения
: ??:??