Писмо
(С обич посветено на Поли)
Когато облаците тежко сграбчат,
в хладни клещи крехката пролука.
Сломени и други мисли тежко крачат
пропуква се надеждата в минута.
В мига не се насилваш да си силна
в ръцете Му по детски се стопяваш.
В благодатта небесна, изобилна
и болки и тревожност избледнява.
Прозорец в душата засиява
с усмивка и лице издайно.
Всред мрачините разцъфтява,
сюрприз от приключение безкрайно.
Отвънка слънчев лъч изпраща
целувка и прегръдка по стъклото.
Листенце с умиление препраща,
мелодия заключена в писмото.
© Мария All rights reserved.
