Писмо до баща ми
Татко,
Сърцето ми е рана,
която все кърви.
Откакто теб те няма
не спира да боли.
Угаснаха завинаги
прекрасните очи,
добрата ти усмивка
завинаги се скри.
Отлитна към небето
твоята душа.
Останахме самотни
на тъжната Земя.
Сърцето ми е рана,
която все кърви.
Откакто теб те няма
не спира да боли.
Угаснаха завинаги
прекрасните очи,
добрата ти усмивка
завинаги се скри.
Отлитна към небето
твоята душа.
Останахме самотни
на тъжната Земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
