26.05.2014 г., 21:27  

Писмо до дъщеря ми

3.9K 1 11

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ...
Valentin Jeliazkov /Napolitano/©
-----------------------------
Правата на произведението "ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ… " 
принадлежат на "Valentin Jeliazkov Napolitano/ ©" 
Ако желаете да го използвате, 
моля, поставяйте името на автора.
------------------------------

Ще мине време, моя дъще,
когато вече няма да ме има,
покоят ще се вмъкне вкъщи,
ще стане хладно, като зима...
Ще молиш времето да върнеш,
със спомена на мъничко момиче,
ще искаш пак да те прегърна,
ще помниш колко те обичах...
В дома ни ти ще се завръщаш,
но... няма кой врата да ти отвори,
само тишина ще те прегръща
и няма със кого да поговориш...
Днес... За мене нямаш време
и тикче до окото ми подскача,
и се ядосвам, дявол да ме вземе,
и иска ми се да поплача...
Ще мине време, ще настане... тихо!
Ще шуми на двора бялата бреза,
в спомен твой ще съм усмихнат,
в окото ще съм пареща сълза...
Ще мине време - някога ще мине,
минавай, скъпа, пък макар и рядко,
все още тук съм... и ме има.
Помни, че те обичам: 
Татко.


КЛИПЪТ Е НЕВЕРОЯТЕН:

https://www.youtube.com/watch?v=eQVBIniLX3M&list=FLBY-UhXya5e47LMC0UCTaQw

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Като прочета това стихотворение направо съм плакала . Браво на автора
  • Силно обичам този стих!...
    Прегръщам те,брат!
  • „все още тук съм... и ме има“
    Прекрасно е.
  • Времето минава и всичко се повтаря ...
    Изключително въздействащ клип!
  • Ох. Силно е!
    Но се радвай че е жива и здрава, па макар и далеч, па макар и че рядко се сеща за теб.
    Децата имат своя път и започват да разбират родителската обич, една когато те самите станат родители.
    Прегръщам те!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...