Писмо до хан Аспарух

Привет, хане, син на Кубрат,
делят ни 1300 години,
пиша ти, сякаш си ми брат,
нали сме кръвни роднини!

Отговори ми, мой първи хане,
прати ми от историята вест,
как човек чужбина да не хване
и да не остане в далечния уест!?
Кажи ми, ако отнякъде ме чуваш,
кажи ми с ясна българска реч,
защо е трябвало Дунав да преплуваш,
защо си си хабил острия меч?!
Знаеш ли какво стана за 1300 години,
знаеш ли какво стана със завета на Кубрат!?
Разпиляха се в чужбина всички ни роднини,
не остана никой отвъд Дунава, брат!
Защо не хвана и ти за Европа,
къде гледа, да не си бил сляп?!
Та днес българина да не тропа
по вратите на европейците за хляб!
Защо са ти трябвали тези оногундури,
а не си създал държава с англо - саксите,
та днес българите да не сме чукундури
и да не плащаме на Европа таксите!?
Да беше основал другаде Плиска,
малко по-близо до Берлин и Париж,
българинът нямаше толкова да иска
да работи за германец риж.
Ех, хане, каква я мислеше,
каква стана,
държава на оживено кръстовище създаде,
та не римска, ромска провинция остана
и армията ни без бой се даде!