18.01.2014 г., 18:47

Писмо до Любовта

764 0 0

Здравей, Любов! Къде си?
Защо ме остави сама!?
Без теб не мога да пиша,
стихове да редя.
Сърцето ми безценно
е пълно с тъга.
Ти скъса и струните
на моята душа.
Увяхна тя горката,
стопи се като свещ.
От очите ми се сипе 
ситен дъждец,
мъката ми иска той да отмие.
Ходя като призрак напред-назад.
Заприличах на кукла от парцал.
Здравей, Любов! Къде си?
Ще се върнеш ли при мен?
Да те чакам ли? Не знам.
Дали ще успея сили да събера
и напред без теб да продължа.
Сърцето си все някак
аз ще успея да излекувам.
Сълзите ще ги оставя
душата ми да лекуват.
Тъжен е денят ми,
студена е нощта.
Как искам болката да 
запечатам във стиха.

denisima - 29.04.2013 г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...