Писмо до поискване
Писмо до поискване
Когато скуката отмие скоро
и сладостта на медения месец,
ще станем като всички други хора
по-малко тъжни и по-малко весели.
И късно вечерта пред телевизора
ще си говоря сам (като отшелник),
а ти от кухнята не ще излизаш
и няма начин да не напълнееш.
И в спалнята по-рядко с думи мили
ще пърлим мигли в шеметна прегръдка.
А пък съседът, нещо наумил си,
след теб ще души като гладна хрътка.
Сред купища пране, чак до небето,
ще идва той с панер презрели праскови.
Ти ще се правиш вечно на заета
и щеш, не щеш, ще бъдеш с него ласкава.
И търпеливо ще си поделите
света или едничка нощ по право,
додето уморен и пренаситен
ще се надпивам в кръчмата със дявола.
И ще сбереш багажа си след време,
ще вейне вятър къдрите ти гъсти.
Затуй не мога лесно да приема,
дори скрепен с целувка този пръстен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
