May 30, 2009, 7:45 AM
Писмо до поискване
Писмо до поискване
Когато скуката отмие скоро
и сладостта на медения месец,
ще станем като всички други хора
по-малко тъжни и по-малко весели.
И късно вечерта пред телевизора
ще си говоря сам (като отшелник),
а ти от кухнята не ще излизаш
и няма начин да не напълнееш.
И в спалнята по-рядко с думи мили
ще пърлим мигли в шеметна прегръдка.
А пък съседът, нещо наумил си,
след теб ще души като гладна хрътка.
Сред купища пране, чак до небето,
ще идва той с панер презрели праскови.
Ти ще се правиш вечно на заета
и щеш, не щеш, ще бъдеш с него ласкава.
И търпеливо ще си поделите
света или едничка нощ по право,
додето уморен и пренаситен
ще се надпивам в кръчмата със дявола.
И ще сбереш багажа си след време,
ще вейне вятър къдрите ти гъсти.
Затуй не мога лесно да приема,
дори скрепен с целувка този пръстен...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
-
"по-малко тъжни и по-малко весели."
................
А аз го усещам така: по малко тъжни и по малко весели.
-
Нагарча стиха ти и макар много да ми се искаше да те опровергая, просто ще замълча. Голямо браво от мен за начина, по който си пресъздал всичко
-
Цял един семеен живот в няколко реда!!! Обаче, не е страх от обвързване, а съвсем друго. Баронеса трябва, най-малко, защото потеклото, богатството, ах!
Хареса ми, поздравления Ивайло, страхотно стихотворене!!! -
С други думи:
"Аз не знам
докога ще обичам.
Знае
моето лудо сърце".
Пиши, Бароне.
Критиката възбужда и вдъхновява.
Особено когато е нелепа... -
ЗАПОМНИХ ГО НАИЗУСТ! СПОНТАННО ОСТАНА В МЕН! С КРАСОТАТА НА ПОЕЗИЯТА И С МЪДРОСТТА НА ПОЗНАНИЕТО! ПОКЛОН!
-
Хубаво е, а не съм очаквала друго при теб Погледнах и коментарите, няма да се намесвам, защото спора явно е приключил, но се радвам, че вече са те подготвили От скоро си тук, ще започнеш и ти да отсяваш искрено от неискрено. Заради хубавият ти стих си мисля, че тук нямаш неискрени коментари. Хубав ден, Иво!
-
В занаятчийницата на Поезията винаги сте добре дошли:
gerrda (Христова )
Lotrek (Петър Койчев)
Tomad (Тома )
dar4e_to (Елопа Щурм Харпи)
Anita765 (Ани Монева)
аndrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
idemidoidemi
anahid (Анахид Чальовска)
Elpida (Надя Стефано)
аннавлад (Анна Дюлгерова)
nellnokia (Нели Господинова)
doreto66 (Келено Дарк Харпи)
ВаняИ (Ваня Иванова)
lips_of_angels (Емилия )
Aneta_kz (Анета Джурова)
eva_32 (Ева Корназова)
petinka67 (Петя Кръстева)
Andromaha (Белла )
Djein_Ear (Джейни Тодорова)
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
жарава (Веска )
yotovava (Валентина Йотова)
странница (Сеси )
tanq_mezeva (Таня Мезева)
mihri61 (Милко Христов) 30-05-2009г. 10:22
Tomad (Тома )
voda (Елица Ангелова)
SVETLAMILA (Светла Стайкова)
Love (Ванина )
линасветлана (Светлана Караколева)
Ена (Елена Гоцева)
ananel (Нели Христова)
tania72_1972@abv.bg
darkness_n_silence
tanq_mezeva
Alastor (Аластор )
vanicheto (
ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ (Ивайло Терзийски) -
хубаво стихотворение!
-
Поздрави Бароне!Без много коментари!Добър си както винаги!!!
-
По ред.
ID:Мезева... когато не разбереш нещо, е ок да ти бъде обяснено. Смешно и жалко е да се твърди, че понятието "мъдрост" е различно за всички...
ID:Йотова, възможно е най-доброто, което да можеш ти да направиш със себе си, е да си продадеш роговиците си за 15 000 евро/бройка. Но дори да го мисля, не ти го пиша под стиховете на хората.
ID: Barona38. Хм, Ивайло, хората, които ме познават, знаят, че много рядко си позволявам да отправям обидни сентенции просто ей така.
Имаш право да защитаваш феновете. Ако изобщо се замислиш обаче...
Мезева: Мъдрост има в думите.
Тома: Този стих е един сценарии. В този сценарии има толкова мъдрост, колкото би имало и в друг така добре описан сценарии.
Таня1872: ... от какво се страхува един монарх...?
Тома: Един Барон не е монарх, един Baron също. Ако нещо не разбирам някаква история, моля да бъда извинен.
Аластор: "Приказка" с поучителен край.
Тома: Всъщност, като се замисля, все пак един сценарий може да бъде поучителен. Но не бих казал, че най-точната дума за края на това произведение е "поучителен".
Извинявай Бароне, че се изразявам крайно за някакви неща. Понякога съм дребнав и супер излишно детайлен. Особено сутрин.
Извинявай:
- че осъждам коментарите на хората под твоите стихове.
- че изобщо споделям тук, че понякога чета коментари.
И без това знам, че е само загуба на време. Четенето на коментари.
Поздрави. -
Запазените територии се отстояват до края, Бароне. Ти просто си построй по-висок зид и никога не връщай камъните нахалост хвърлени в твоята... Събирай ги колкото може по-дълго, до тогава, до когато не са вече стрели в очите ти...
Успех!
Пишеш хубаво! -
Идемидойдеми, обидните квалификации за хората, които ме ценят по някакъв начин, издават липсата на етика. Нека оставим истинското изкуство да говори вместо нас, защото размаханата томахавка, ама хич, хич не ни отива. Поза е да се държиш високомерно и да се надценяваш. А колкото до занаятчийстването...и аз съм чел дядо Вазов, който казва, че поезията е занаят - така че ти благодаря за комплимента. И продължавай да ме четеш! С уважение: Ваше Благородие
-
Добър текст, Бароне!
Внушението малко ме пообърка, но "занаятчийстването" ми хареса...
Поздрави, Иво! -
Вече получих достатъчно анонимки в пощата си и отговорих на нападките (както подобава). Тук се яви и един доблестен мъж, който се напъна да говори "открито и правдиво" - Томад. Но Томад отдавна е забравил добрите обноски, джентълменството просто не му е в кръвта. Аз бих му простил всички кусури, но не и да оправдавам подобно поведение - резкият му тон по отношение на дамите в сайта издава само липса на самоуважение и респект към останалите. А аз никога не толерирам подобни изяви. Искам да се знае, че който посещава моята къща, ще трябва да уважава и другите гости, макар и да не споделя техните виждания. Другото е от Лукавия.
ПП.Извинението все оше може да бъде прието, а утре е късно, Томад... -
Много интересна тема, Иво. И от сивия бит и ежедневие - пак си сътворил чудесен стих! Позврави, Ваше Благородие!
Дано всеки, който чете тази поезия, направи нещичко, за да подклажда в огън искрата на медения месец. Поздрави за идеята! -
Неизбежно е. Хубав стих!
-
Красива поезия !!както винаги, чета и се наслаждавам на звученето..
Посланието е малко песимистично, но...понякога така са нещата от живота...
КОй ли ще поиска това писмо, Бароне ?
Стана ми интересно... -
нанизани думи
разбутани мисли
в идеален порядък
Удоволствието е за мен, Ивайло! -
Стихът ти е прекрасен, но за да ти донесе щастие любовта, не е нужно да я анализираш, още по-малко пък да я предричаш.Трябва просто безрезервно да й вярваш и тя ще остане завинаги с теб, ако го искаш!
-
!!!
-
Лош пророк си, Бароне
За разлика от перфектно написания стих, позицията ти не ми харесва.
Защо да трябва ТЯ да е все в кухнята?
Защо да трябва ТОЙ да е пред телевизора?
Защо трябва Тя да е сред купища пране?
Защо трябва Той да е в кръчмата?
Ако се поделят и кухнята, и мястото пред телевизора, и кръчмата, така както се поделя спалнята, защо за десерт след тежкия и напрегнат ден, да не изядат заедно прасковите на съседа? Пък той нека продължава да си дУши.
А... пръстена не се крепи само с целувка, а и с любов!
Умната, Бароне!
П.П. Къде е кухнята в която се пълнее
Нуждата ми е спешна!
За да стана като ,,всички други хора''
-
Много хубаво, както обикновено...Горко на жената, за която е написано.
Поздрави! -
О, там, в кревата, на софрата,
могат да се променят нещата,
щом искат двамата да са Едно,
усилие да впрегнат - за добро!
Замисляш, Бароне! -
Неминуемо натам ще тръгне ежедневието Бароне...
Питам се, какво бих правила аз в ръцете си с таково писмо?
А стиха ти е повече от добър!
-
Много реалистично. За съжаление... И все пак - не е задължително. Поздрави!
-
Ивайло, поздрави за стихотворението, изтрих предишния си коментар, за да не се подразни някой от това, че твоята поезия ни вълнува и ни кара да мислим. А ти, Тома,не е зле да се изхождаш във форума, а не тук!
-
Бароне, отложи малко тези размисли! Поздрави за стиха!!!
-
Как искаш да ти отговорим Тома, един по един или вкупом?
Обидно е да се правят такива квалификации за коментиралите!
А мъдрост може да се види навсякъде, стига да го пожелае човек. В стиховете на Иво,аз определено я откривам. Мъдрост е да умееш да предугаждаш бъдещето и да бъдеш предпазлив.
Поздрав отново за стила и мъдростта в стиховете, Бароне! -
Ех,че си го написал...вярно и не съвсем,но те аплодирам за този твой неподражаем стил!Поздрав,Ваше Благородие!
-
Ще скъса хрътката в мен синджира
съседката ще види ми сеира.
Много ми хареса! -
Добро, Бароне. Както и очаквах.
Но... понеже прочетох малко от коментарите, неминуемо ми иде да кажа, че съм в шок от почти всички коментирали. Извънредно малоумни разсъждения виждам тук.
Ваниче, ужас. Аластор, къде видя поучителност? Мезева, къде видя мъдрост? Таня, къде видя монарх? Йотова, къв е тоя болклук, дето си пейстнала?
Дойдох да прочета малко поезия. Но явно други са дошли да се отбележат със стила на куче препикаващо дърво. А повечето кучета са подчертано по-стилни... -
И аз казвам, че лудостта на влюбения период е кратка. После идва една осъзната и успокоена обич, събрала в себе много добродетели. Това съвсем не е страшно...
Поздрав, ИВ! -
В някои редове се познах
Винаги ме изненадваш, но приятно! -
...Принцесите не си отиват
и скуката не идва никога с "когато"...
Скрепи с целувка своя пръстен,
останалото ... е писмо до получател!
Мисля като Аластор Поздравления! -
Солидарна с Нели!
Колко си прав!!!
И колко не си!!!
И двете са верни
Въпрос на критерий...
Аплодисменти! -
Този сценарий е талантливо написан, но не е задължително да се окаже верен, Ваше Благородие
-
... не е за приемане... не е... но от какво се страхува един монарх...?
Благодаря за възвишеното удоволствие! -
Даммм... Ще цитирам по памет "Мъжът може да е щастлив с всяка жена стига да не я обича." Аз съм твърде малка за да го осмисля изцяло... Но явно е вярно...
Поздрав за точното попадение. Сол в раната. -
Невероятен си,отново!
Мъдрост има в думите.
Лекият страх, понякога е оправдан, но... само понякога! -
Ваше благородие, Принцесите никога не си отиват.
Поздрави за тази "Приказка" с поучителен край. -
Ваше Благородие, не поизбързвате ли малко да предизвестявате края и да роните сълзи за Петко нероден? Или това е красиво оправдание на Вашия естествен страх от обвързване! А аз съм срещала и щастливи цигани...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
