И днес ще ти напиша аз писмо,
поредното... така ще е докрая.
Без марка ще е то и без клеймо,
с адрес до Бога. Някъде във Рая.
Ще сложа детелинка за късмет
и две сълзи събрали любовта ми,
към тебе, рожбо, тръгнала без ред
за ангелския Божи свят, незнаен.
Писмото ще започна с думи две.
„Обичам те!“, то другото е ясно,
дордето бие майчино сърце,
до мене ще си, сине, ежечасно.
Израствай там, където и да си.
Пред нищо не подгъвай колената.
Усмихвай се, тъй както и преди,
и с чара си разпръсквай добротата!
Душата си зареждай с` светлина
и някога по малко ни изпращай,
че често не достига тука тя
и в тъмното Земята е злощастна.
Дохождай си и сине у дома,
дори невидим, аз си те усещам,
по вятърния полъх – топлина,
по аромота – цветен предизвестник.
Сега ти давам своя благослов!
Бъди, ти, рожбо, ангелска отмяна!
Дарявай людете навред с любов!
Помагай им! Със много обич...
Мама
© Таня Мезева Всички права запазени