Писмо до Татко Карлсон
Татко Карлсон, стани ми баща!
Аз живея под плачеща стряха.
Но мечтая вълшебни неща
да се случват. И те, ако бяха
не картинки от детски роман,
а криле, за да стигна небето,
без сълзите в очите, засмян
щях да бъда. От кой е заето
мойто място на покрив до теб?
Аз съм в дом за сираци отдавна
и тъгата превърна във степ
на мечтите откосите равни.
Тук живеят и други деца.
Молят Господ за мама и тати.
И сънуват ги те. Без лица.
Аз го моля баща да ми прати,
но такъв като тебе - сърцат
и живеещ на покрива лунен
Ти на всички звезди си познат
и от всяка от тях си целунат.
Като твой Дребосъчко на гръб
ще ме носиш, небесно усмихнат.
С тази дълго събирана скръб
аз отказвам душата да свикне.
Чакам отговор, Татко Карлсон,
на тъгата на покрива стръмен.
Не носи шоколад и балон.
Искам теб. И с баща да осъмна
07.08.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
