20.06.2017 г., 23:05

Писмо от Америка

1K 0 2

Здравей бабо,

 

Много ми е мило, драго,

пише внук ти от Чикаго.

Делят ни морета, океани,

не сме си писали от лани.

Затова реших да ти пратя вест,

от американския далечен уест.

Аз съм добре, животът ми е уреден,

но така и не станах американец убеден.

Откога не съм прекрачвал родната граница,

продължава да ми липсва витата ти баница.

Липсва ми улицата селска, прашна

и уюта на обстановката домашна.

Сънувам как заставам на прага

и ти ме срещаш с усмивка блага.

И си спомням, че ръцете ти по селски груби,

са на човека, който най-истински ме люби.

Виждам и блясъка на сълза гореща,

напираща в очите ти при първата ни среща.

Виждам лицето ти, набраздено с бръчки,

как приведена, внасяш за огнището съчки.

Чувам как огънят тихо пука,

как дъждът по прозорците чука.

Как тихо шуми брезата в двора,

как в очите ти личи тъжна умора.

Чувам овцете как напевно блеят,

виждам въглените с ореол да тлеят.

Кучето все така жално скимти насън,

луната разлива мека светлина навън.

Звездите мигат с трепет срамежлив,

вятърът шепне в листата като жив.

Но събудя ли се, душа ми на земята слезне,

и всичко мило, родно безвъзвратно чезне.

И разбирам, че не ни разделят океани,

а несподелените с никого душевни рани.

И знам, че Америка е толкова далече,

защото никога не ще съм същият вече.

И всеки път, когато часовникът ме събужда,

ще ставам с душа на самия себе си чужда...

...Прости ми, бабо, беше ми драго,

но това е тъжната истина за Чикаго!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болящи истини споделяш...
    Поздрав!
  • ❤ Тъгата и носталгията е пропита във всеки ред, почувствах я и ме върна в едно друго време. Хубава вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...