4.11.2018 г., 10:32

Писмо от Рaя

689 0 2

Писмо от Рая

 

Писмо ти пиша, на листо от бук,
перо от Ангел ми е химикалка.
Мълчи, недей издава звук,
ще го оставя във дланта ти малка.

 

"Здравей, за мене не тъжи,
аз съм добре, за нищичко не страдам.
Душата ми над родния ни дом кръжи,
под стряхата понягока присядам.

 

И гледам как децата ни растат,
над тях като орлица бдиш.
Името ми във молитвите мълвят,
а ти разплакана стоиш.

 

Не се разстройвай, дай от парастаса,
парче от питка ми сложи в ръката,
запали свещта на иконостаса,
че съм за малко на земята.

 

Сълзите нека ти изстрия,
косите бели ще погаля със любов,
моите сълзи ще скрия
и да се връщам вече съм готов.

 

Помни, над вас бдя от небето,
ще ви закрилям в радост и беда.
Отлитам в Рая, откъдето,
ще ви показвам вярната следа."

 

Листо от бука се отрони,
плъзна се по стария комин,
и от едва помръдналите клони,
някой тихо промълви: Амин!

 

Ани Кирилова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Galifray (Галифрей Михайлов)
    Благодаря за оценката! Амин!
  • Великолепно! Изключително нежно и затрогващо с чистотата си. Бог да прощава душите на тези, които са си отишли от земния свят.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...