Nov 4, 2018, 10:32 AM

Писмо от Рaя

  Poetry
688 0 2

Писмо от Рая

 

Писмо ти пиша, на листо от бук,
перо от Ангел ми е химикалка.
Мълчи, недей издава звук,
ще го оставя във дланта ти малка.

 

"Здравей, за мене не тъжи,
аз съм добре, за нищичко не страдам.
Душата ми над родния ни дом кръжи,
под стряхата понягока присядам.

 

И гледам как децата ни растат,
над тях като орлица бдиш.
Името ми във молитвите мълвят,
а ти разплакана стоиш.

 

Не се разстройвай, дай от парастаса,
парче от питка ми сложи в ръката,
запали свещта на иконостаса,
че съм за малко на земята.

 

Сълзите нека ти изстрия,
косите бели ще погаля със любов,
моите сълзи ще скрия
и да се връщам вече съм готов.

 

Помни, над вас бдя от небето,
ще ви закрилям в радост и беда.
Отлитам в Рая, откъдето,
ще ви показвам вярната следа."

 

Листо от бука се отрони,
плъзна се по стария комин,
и от едва помръдналите клони,
някой тихо промълви: Амин!

 

Ани Кирилова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Galifray (Галифрей Михайлов)
    Благодаря за оценката! Амин!
  • Великолепно! Изключително нежно и затрогващо с чистотата си. Бог да прощава душите на тези, които са си отишли от земния свят.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...