Писмото
Изскърца мудно пътната врата,
но кучето излая дружелюбно –
на прага пощальонът бе с вестта
за случващото се в момента чудо.
Усетих с интуиция – писмо́
от тебе идва днес, необяснимо,
с навярно старо пощенско клеймо́,
от някаква страна с далечно име...
Ти някога поиска свобода
измъчвана от „демони“ тревожни,
но аз си замълчах, че не една,
а много са посоките възможни...
Но без да мислиш, както на хазарт,
ти тръгна „свободата“ си да търсиш
със вяра във щастливия си зар –
не знаейки измамната му същност...
Понеже Свободата е маяк –
разчиташе в мъглите да те води,
но случва се: „угасва“ тя и в мрак
тогава се разбиват параходи...
... Аз точно девет пъти ще го прочета
писмото дето днес ме изненада,
че девет мъки зная на света
и девет са етажите на Ада!...
В Десетият – е моята любов:
прогонвана, проклинана, изгаряна,
възкръсваща в страстта си с порив нов,
но все различна... Никога повтаряна!...
...Писмото ти, което цял живот
очаквах – е с емоции излишни
(абсурден реквием пред ешафод!)
и вопли с късно осъзнати истини...
05.05.2021.
© Коста Качев Всички права запазени