Писмото

Писмото

Изскърца мудно пътната врата,

но кучето излая дружелюбно –

на прага пощальонът бе с вестта

за случващото се в момента чудо.

Усетих с интуиция – писмо́

от тебе идва днес, необяснимо,

с навярно  старо пощенско клеймо́,

от някаква страна с далечно име...

Ти някога поиска свобода

измъчвана от „демони“ тревожни,

но аз си замълчах, че не една,

а много са посоките възможни...

Но без да мислиш, както на хазарт,

ти тръгна „свободата“ си да търсиш

със вяра във щастливия си зар –

не знаейки измамната му същност...

Понеже Свободата е маяк –

разчиташе в мъглите да те води,

но случва се: „угасва“ тя и в мрак

тогава се разбиват параходи...

... Аз точно девет пъти ще го прочета

писмото дето днес ме изненада,

че девет мъки зная на света

и девет са етажите на Ада!...

В Десетият – е моята любов:

прогонвана, проклинана, изгаряна,

възкръсваща  в страстта си с порив нов,

но все различна... Никога повтаряна!...

...Писмото ти, което цял живот

очаквах – е с емоции излишни

(абсурден реквием пред ешафод!)

и вопли с късно осъзнати истини...

05.05.2021.