Пореден ден, седемдесет и втори.
А ти как си, обич моя?
Как си? Чакаш ли ме още?
Дълги и студени тук са мойте нощи.
Прегръщам автомата вместо теб,
че той е с мене в студ и пек.
И времето е сякаш спряло,
животът тук е в черно-бяло.
И все така, някак не върви...
Ти пазиш ли още нашите мечти?
Аз все за тях си мисля, за да оцелея -
само в спомените отново мога да се смея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация