31.10.2012 г., 7:01

Писна ми

668 0 0

Писна ми за някой да гласувам,

после цял живот да страдам, да се страхувам,

 а искам спокойно да живея,

без да се измъчвам и от това да полудея.

 

Но в скапаната ни държава 

не аз, а друг решава

и вместо да живееме добре,

всеки тръгнал е да мре.

 

Защото нашите умни политици 

 не се интересуват от майки с деца и старици

и седят на хубав стол,

а ний ядеме само хляб и сол.

 

Ала има Господ горе на небето

и всичко вижда и чува,

без капка милост и жал в сърцето 

ще дойде ден до смърт да ги линчува!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....