Oct 31, 2012, 7:01 AM

Писна ми

  Poetry » Other
671 0 0

Писна ми за някой да гласувам,

после цял живот да страдам, да се страхувам,

 а искам спокойно да живея,

без да се измъчвам и от това да полудея.

 

Но в скапаната ни държава 

не аз, а друг решава

и вместо да живееме добре,

всеки тръгнал е да мре.

 

Защото нашите умни политици 

 не се интересуват от майки с деца и старици

и седят на хубав стол,

а ний ядеме само хляб и сол.

 

Ала има Господ горе на небето

и всичко вижда и чува,

без капка милост и жал в сърцето 

ще дойде ден до смърт да ги линчува!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...