* * *
Само клик и... ето ме, пристигнах.
Думите ми на монитора четеш.
Само клик и... вече ти намигнах
и надявам се да разбереш...
Че аз ти пиша тези думи
да те разсея - да те развлека...
Омръзнало ти е от всичките "локуми",
изпълнили ефира - вечерта.
Виждаш ли как ние тук със теб
нищичко не казваме, а... си говорим,
четеш сега ти тези редове,
разсейваме се и... не спорим...
И някак разтоварва се душата,
а този стих е мъничък антракт,
за да разлистиш сайта по-нататък,
за следващия... другия контакт...
Едни ще те разплачат безутешно,
други може пък да те разсмеят.
Аз така си пожелах пък... грешно ли е?! -
да се отпуснем и да... "изпростеем..."
С този стих не търся отпечатък,
не търся никакво признание,
глътка въздух за... преди нататък,
един ПИТ-СТОП за твоето съзнание...
Ако леко си почина?...
Продължавай! :)))
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени