5.05.2011 г., 20:58

Питам

714 0 3

  питам

душата си

грешната

има ли

начин

безболезнен

за не същинско

умиране

когато няма

надежда

за същинско

живеене

    питам

може ли

от прах

космически

и молекула вода

да забъркаш

човек

и да му вдъхнеш

живец

да му свети

поне колкото

да му стигне

да вижда

пътя

верния

    питам

заблуден ли е

грешният

или

устремен

към сбъдване

може би

на себе си

    питам

ще намеря ли

ще получа ли

някога

отговор

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...