7.11.2017 г., 16:31 ч.  

Питам сърцето... 

  Поезия » Любовна, Философска
1915 12 37
Странствам по пътя си... Много ли, малко ли,
колко остава, не зная.
Все едно, вече по-близо е краят,
а по-далече – началото.
Просто върви си самотно реброто...
Без да те търси, Адаме!
Пея си, вдигнала бялото знаме...
Край! Стига грешки и проби!
Е, оцелях!... И без тебе ще мина,
ако така казва Бог.
Мога без твоята земна любов –
с нея простих се завинаги. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??