Странствам по пътя си... Много ли, малко ли,
колко остава, не зная.
Все едно, вече по-близо е краят,
а по-далече – началото.
Просто върви си самотно реброто...
Без да те търси, Адаме!
Пея си, вдигнала бялото знаме...
Край! Стига грешки и проби!
Е, оцелях!... И без тебе ще мина,
ако така казва Бог.
Мога без твоята земна любов –
с нея простих се завинаги. ...