Питаш ме как съм
Питаш ме как съм -
знам, че не искаш да знаеш,
просто играта така се играе.
Някакви думи. Поза и вятър,
нелепа сцена в аматьорски театър.
Някакви думи. Хуквам нанякъде,
покълвам във стихове,
а те са децата ми.
Децата, които от тебе заченах
в едно юлско и ласкаво време.
Сега ги отглеждам
сред разхвърляни рими…
Знам, че не искаш да знаеш.
Прости ми!
В този театър на чувства и сенки
бях алея с искрящи фенери.
Бях пейка, на която често присяда
онази твоя изнервена сряда.
Четеше ми вестник, друг път класиците.
Докато слушах, мечтаех
и късах на думите си езиците…
Бях късна есен, със златни листа -
сезонът в който е влюбена твойта жена.
Сезонът, в който лесно се палят
есенна шума, мъртви листа.
Зима. Алея и пейка,
затрупани от снега.
© Лъки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за добрите думи и светлината, която ми носите, колеги!
Желая на всички ви много успехи и вдъхновение през месеца на виното и любовта! -
Ха... интересна находка... Близко-познато за мен, написано със замах и майсторлък, за което най-искрени поздравления!
-
Думи, отгледани с много емоция.
Постигнала си внушението и с тях. -
Лъки, браво!
Моите почитания и благодарност, че мога да те чета! -
Искам да седна до теб, ама няма да палим листата, щото пушека ще ни изпъди... просто да поседим и да помълчим... има за какво, Лъвче!
-
Хареса ми!!!
-
Много силна метафоричност има тук...
Поздравления! -
Минах по алеята ти с искрящи фенери и получих дозата си красота! Привет, Лъвче!
-
Много мъдро и истинско:
"В този театър на чувства и сенки
бях алея с искрящи фенери.
Бях пейка, на която често присяда
онази твоя изнервена сряда.
-------------------------------
Бях късна есен със златни листа -
сезонът, в който е влюбена твойта жена.!
Толкова добре
си го казала и е съвсем вярно в днешната действителност!
Поздравявам те за тази талантлива и зряла творба!Ведър ден! -
Благодаря за прочита и добрите ви думи, колеги!
Таня, Джу, за мен няма по-голяма награда от мнението на автори, които наистина имат таланта да превръщат думите в птици, и да виждат стиха във всичките му измерения!
Вики, щом моят стих се е харесал на една омайница, като теб, значи все пак си е струвало да го публикувам
Драги ми Мисана, не се тревожи, аз имам огромно чувство за хумор, както знаеш. Ще компенсирам с него. За това ти изпращам една озъбена от зимата усмивка, но с най-добри чувства -
Хареса ми.
-
Ех, лъвице, успя да ме разчувстваш. Слава богу, че жена ми не обича толкова есента. Това донякъде намали степента на угризенията ми /надявам се, че ще оцениш плоското ми чувство за хумор/.
А сега сериозно. Сътворила си великолепно стихотворение. За разлика от т.нар. "женска поезия", базираща се на емоционални възклицания и евтини рими, тук виждам задълбоченост, мисли, интересни сравнения и завладяващи образи.
Защо ли обаче не съм изненадан. Може би, защото знам на какво си способна в поезията.
Поздравление за творбата и за удоволствието да я прочета! -
Събирам скъсани езици,
после ги превръщам в птици... -
Много емоционален стих. Сравненията с децата страшно ми хареса.
Браво и от мен, Лъвче! -
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
онази твоя изнервена сряда."
Чудесен образ!