Питомни думи
http://www.youtube.com/watch?v=MFwsxcbOMcY
Аз не бях дългокоса студентка.
Моят дъх не ти палеше нощите.
Ти не бе моят луд обожател,
който в парка обираше розите.
Не ме срещна с усмивка на прага,
тази дето за теб е светица.
На ръцете на друг, в друга стряха,
полетях с лекотата на птица.
Три слънца. Не приличат на тебе.
Нито имат цвета на очите ти.
Синовете ти – друга ти даде.
Окъсняха ръцете ни трепетни.
Но ни срещна съдбата тогава -
още тлееше болка в стърнищата.
А животът, дали продължава?
Ще запалим ли огън в огнището?
Все се търсим в откраднати нощи –
само там се намират душите ни.
И ги помним, но парят все още,
стари рани отдавна оголени.
Днес ли пишем за нас предстоящето?
Ние нямаме прашни албуми.
Просто дишаме с теб в настоящето.
Всичко друго са питомни думи.
29.05.2010
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
