Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
22.11.2020 г., 19:46 ч.

Пиянство 

  Поезия » Друга
521 4 8

Понякога осла̀нено съм цвете
и силно ме притегля земна гръд.
Но щом и плахо лъч в душата свети,
то зима взема въглен за по път,
водица жива – пукнато бърдуче
и вън врабчето рошаво се учи,
на пойна песен. Нека мирно спят,
залуталите в нощите кошмари
и лоши думи, те не са за мен,
дори слана, до смърт да ме попари,
цъфти в душата кукуряк зелен.
И въгленчето пламва пак, в огнище
и в лудо вино, капва златен стих,
от лошото не помня вече нищо,
забравих, да, но нищо не простих!

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??