...Плачат текстовете ми...
...Плачат текстовете ми...
Не съм тъжна сега!
На живота се наслаждам...
Но понякога
съм изпълнена с носталгия,
в сбъдването на мечтите,
в болни или радостни сълзи
и просто плачат текстовете ми...
Не съм сама!
И имам най - важното-
сърце отворено да чувства...,
душа в душата на любим...
Но понякога
любовта ми се обажда,
страда, плаче и ме изпепелява,
а после доста често,
да не кажа винаги
радва се, благодари и ме гори...
И всякога лети в свободата...
където капките дъждовни...,
се оказват слънчеви лъчи...,
и всеки път ме тя подбужда
да обичам все и още повече...
и всяка секунда побърква ме!
Губя скромност,
време, срам и ум
но въпреки отчаянието
от нея понякога,
загубите...винаги
всъщност са победи...
и не ми липсва нищо,
просто съм щастлива...
пробудена и преродена
и знам какво е да живея
истински жива...
Имам най - важното-
сърце отворено да чувства...,
душа в душата на любим...
и затова каквото и да
става съм готова
да се хвърля в бездната
в моята половинка,
в моето всичко...,
в човека, чувстващ ме
любима...,
в мечтите ни сбъдващи се
и летящи...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
