17.02.2016 г., 22:42

Плачещ дъжд

988 0 1

ПЛАЧЕЩ ДЪЖД

И както ясно е небето –

се спускат облаци от запад.

Помръква слънцето додето –

дъжда по скулите ми пада.

 

Дъждът на сълзите проляти,

примесен с глухите въздишки

по нещо неизменно свято –

така напразно си отишло….

 

И хванат в плен под небосвода,

и пръстите на чернозема,

съмнение, че си свободен –

пълзи във теб и те превзема.

 

Довчера скитайки на воля

в сияйни дни и нощи звездни,

полето беше крепост моя –

окриляна от птичи песни.

 

Долавях шепота на хора

в узрели класове, превити.

Омайващият лъх на „сбогом“

със дни щастливи и честити…

 

Разстила се навред мъглата

от сива лепкава забрава.

Попива спомена с водата –

за дом, семейство и държава.

 

Земята свидна на дедите

е в детски сън, в далечни къщи.

Където облакът отлита,

и в плачещ дъжд оттам се връща.

 

15.02.2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слънце и дъжд, минало и настояще, надежда и печал - хареса ми това диалектическо единство от противопоставящи се същности Поздравления, Любо!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...