17.02.2016 г., 22:42

Плачещ дъжд

982 0 1

ПЛАЧЕЩ ДЪЖД

И както ясно е небето –

се спускат облаци от запад.

Помръква слънцето додето –

дъжда по скулите ми пада.

 

Дъждът на сълзите проляти,

примесен с глухите въздишки

по нещо неизменно свято –

така напразно си отишло….

 

И хванат в плен под небосвода,

и пръстите на чернозема,

съмнение, че си свободен –

пълзи във теб и те превзема.

 

Довчера скитайки на воля

в сияйни дни и нощи звездни,

полето беше крепост моя –

окриляна от птичи песни.

 

Долавях шепота на хора

в узрели класове, превити.

Омайващият лъх на „сбогом“

със дни щастливи и честити…

 

Разстила се навред мъглата

от сива лепкава забрава.

Попива спомена с водата –

за дом, семейство и държава.

 

Земята свидна на дедите

е в детски сън, в далечни къщи.

Където облакът отлита,

и в плачещ дъжд оттам се връща.

 

15.02.2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слънце и дъжд, минало и настояще, надежда и печал - хареса ми това диалектическо единство от противопоставящи се същности Поздравления, Любо!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...