Feb 17, 2016, 10:42 PM

Плачещ дъжд

  Poetry » Civic
985 0 1

ПЛАЧЕЩ ДЪЖД

И както ясно е небето –

се спускат облаци от запад.

Помръква слънцето додето –

дъжда по скулите ми пада.

 

Дъждът на сълзите проляти,

примесен с глухите въздишки

по нещо неизменно свято –

така напразно си отишло….

 

И хванат в плен под небосвода,

и пръстите на чернозема,

съмнение, че си свободен –

пълзи във теб и те превзема.

 

Довчера скитайки на воля

в сияйни дни и нощи звездни,

полето беше крепост моя –

окриляна от птичи песни.

 

Долавях шепота на хора

в узрели класове, превити.

Омайващият лъх на „сбогом“

със дни щастливи и честити…

 

Разстила се навред мъглата

от сива лепкава забрава.

Попива спомена с водата –

за дом, семейство и държава.

 

Земята свидна на дедите

е в детски сън, в далечни къщи.

Където облакът отлита,

и в плачещ дъжд оттам се връща.

 

15.02.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Слънце и дъжд, минало и настояще, надежда и печал - хареса ми това диалектическо единство от противопоставящи се същности Поздравления, Любо!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...