Плачът е там зад хълма, скрит от самия мен.
Стои целият подгизнал, изгубен, чакащ следващия ден.
Живеят заедно с вярата и някои други чувства в една малка пещера.
Надеждата все още ме издирва най-силна от всичките.
Дали ще ме намери?
Едва ли, над мен вече е поникнала трева.
© Васил Ценков Всички права запазени