26.03.2018 г., 15:24

Планина

640 0 0

Изкачих се до върха на планината.

Заветният връх, най-висшата цел!

Захвърлих в подножието му суетата,

Завистта, алчността и други ненужни неща.

 

Освободих се от всички демони,

Пречистих се от всички грехове.

Изкачих се до върха на планината.

Победих себе си, злото и всички врагове.

 

Застанах на билото, отправих поглед напред.

Горд победител, търсех следващата цел!

И внезапно разбрах, че това е краят

На безкрайната житейска борба.

 

Победих всички демони и врагове,

Отървах се от всички пороци и грехове.

Какво друго ми остава, освен крачка напред,

Полет над пропастта и да размахам ангелски крила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...