26.03.2018 г., 15:24

Планина

645 0 0

Изкачих се до върха на планината.

Заветният връх, най-висшата цел!

Захвърлих в подножието му суетата,

Завистта, алчността и други ненужни неща.

 

Освободих се от всички демони,

Пречистих се от всички грехове.

Изкачих се до върха на планината.

Победих себе си, злото и всички врагове.

 

Застанах на билото, отправих поглед напред.

Горд победител, търсех следващата цел!

И внезапно разбрах, че това е краят

На безкрайната житейска борба.

 

Победих всички демони и врагове,

Отървах се от всички пороци и грехове.

Какво друго ми остава, освен крачка напред,

Полет над пропастта и да размахам ангелски крила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...