Mar 26, 2018, 3:24 PM

Планина

  Poetry
644 0 0

Изкачих се до върха на планината.

Заветният връх, най-висшата цел!

Захвърлих в подножието му суетата,

Завистта, алчността и други ненужни неща.

 

Освободих се от всички демони,

Пречистих се от всички грехове.

Изкачих се до върха на планината.

Победих себе си, злото и всички врагове.

 

Застанах на билото, отправих поглед напред.

Горд победител, търсех следващата цел!

И внезапно разбрах, че това е краят

На безкрайната житейска борба.

 

Победих всички демони и врагове,

Отървах се от всички пороци и грехове.

Какво друго ми остава, освен крачка напред,

Полет над пропастта и да размахам ангелски крила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...