26 mar 2018, 15:24

Планина

  Poesía
647 0 0

Изкачих се до върха на планината.

Заветният връх, най-висшата цел!

Захвърлих в подножието му суетата,

Завистта, алчността и други ненужни неща.

 

Освободих се от всички демони,

Пречистих се от всички грехове.

Изкачих се до върха на планината.

Победих себе си, злото и всички врагове.

 

Застанах на билото, отправих поглед напред.

Горд победител, търсех следващата цел!

И внезапно разбрах, че това е краят

На безкрайната житейска борба.

 

Победих всички демони и врагове,

Отървах се от всички пороци и грехове.

Какво друго ми остава, освен крачка напред,

Полет над пропастта и да размахам ангелски крила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...