Планината как да изкача
Сивотата ме обсебва,
пуска пипала.
В душата те се впиват,
не мога да ги отсека.
И навън е сиво
дъжд вали, вали.
Земята напоена
с локви кални се краси.
А горе в планината
е снежна белота.
Снежинките танцуват,
пързалят се с шейна.
Вървя аз по земята,
опръскана с кал,
а горе в планината,
светът е светъл, бял.
Все нагоре гледам,
търся светлина...
Въпросът е, обаче,
планината как да изкача?
© Лилия Нейкова Всички права запазени