Планината как да изкача
Сивотата ме обсебва,
пуска пипала.
В душата те се впиват,
не мога да ги отсека.
И навън е сиво
дъжд вали, вали.
Земята напоена
с локви кални се краси.
А горе в планината
е снежна белота.
Снежинките танцуват,
пързалят се с шейна.
Вървя аз по земята,
опръскана с кал,
а горе в планината,
светът е светъл, бял.
Все нагоре гледам,
търся светлина...
Въпросът е, обаче,
планината как да изкача?
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
