Плата

29.08.2017 г., 15:46 ч.

Поезия

263 1 0

Няма да ми трябва

ни котешката люлка на Вонегът,

нито тъжната сянка на Ремарк.

Ще счупя оковите на Моъм

по средата. И няма да плача.

Виновен е макиажа,

по-точно очната линия.

Или виното от глухарчета

по устните ми. Залитам

по следите на пилигрима.

От полъха на небесната колесница,

ще трепне все някой по Пътя.

Вардааа, ако ме помни,

ще пусна в дланта му парица...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.