Платих ли си
Накуцвайки, страхът ти се тътрузи,
верига мъкнейки във своята ръка,
видял, че нещо в мене се събуди,
пристегна ме и още окова.
Платих ли си...
едва ли...
още плащам...
знам, няма край да има...
затова,
да продължаваме...
и нека свършва...
Защо така ме гледаш...
Чу ли...
Да!
Цената ми изглежда пораздута...
(но всъщност, аз коя съм да реша)
Сълзи ти дадох и мечти не чути,
още...
очакване, любов и самота...
Пак ли не стига...
останаха ми няколко монети...
подрънкват като весели камбанки,
запеят ли...
и слънцето просветва...
но ако трябва...
давай сметка, банка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
