Jun 28, 2011, 10:30 PM

Платих ли си

  Poetry » Other
823 0 8

Накуцвайки, страхът ти се тътрузи,

верига мъкнейки във своята ръка,

видял, че нещо в мене се събуди,

пристегна ме и още окова.

 

Платих ли си...

едва ли...

още плащам...

знам, няма край да има...

затова,
да продължаваме...

и нека свършва...

Защо така ме гледаш...

Чу ли...

Да!

 

Цената ми изглежда пораздута...

(но всъщност, аз коя съм да реша)

Сълзи ти дадох и мечти не чути,

още...

очакване, любов и самота...

 

Пак ли не стига...

останаха ми няколко монети...

подрънкват като весели камбанки,

запеят ли...

и слънцето просветва...

но ако трябва...

давай сметка, банка...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...