Платих ли си

Jun 28, 2011, 10:30 PM

Poetry » Other

632 0 8

Накуцвайки, страхът ти се тътрузи,

верига мъкнейки във своята ръка,

видял, че нещо в мене се събуди,

пристегна ме и още окова.

Платих ли си...

едва ли...

още плащам...

знам, няма край да има...

затова,
да продължаваме...

и нека свършва...

Защо така ме гледаш...

Чу ли...

Да!

Цената ми изглежда пораздута...

(но всъщност, аз коя съм да реша)

Сълзи ти дадох и мечти не чути,

още...

очакване, любов и самота...

Пак ли не стига...

останаха ми няколко монети...

подрънкват като весели камбанки,

запеят ли...

и слънцето просветва...

но ако трябва...

давай сметка, банка...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Valens (Валентина Лозова)

2011-06-30T23:16:49+03:00

Благодаря, Елена! Дано оправдая очакванията ти!
Enena (Елена Нинова)

2011-06-30T22:08:25+03:00

Открих те без да искам.Намерих това което исках и 6те следя всичко за напред.
Valens (Валентина Лозова)

2011-06-30T13:41:22+03:00

Петя,
Силвия,
благодаря!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-06-29T18:43:59+03:00

Здравей, Вале!
petinka67 (Петя Кръстева)

2011-06-29T16:37:57+03:00

Страхотен стих, Вале!!!
Valens (Валентина Лозова)

2011-06-29T16:31:10+03:00

Ваня,
Станислава,
благодаря ви за вниманието!
glezla (Станислава)

2011-06-29T15:46:37+03:00

Страхотно е!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-06-29T13:34:06+03:00

Цял живот плащаме и никога не стига.Поздравявам те!