Платна по вятъра
Като изронени от вятъра листа
изпърхват дните.
Сред облаците прах
нанякъде отлитат,
без предизвестие,
и без нагласа...
Ще ги догоня ли? – се питам.
Все по-рядко ми се случва
да улавям вятъра –
не ме поглъща скоростта,
не ми спори посоката.
Единствено листата на дърветата
успяват в надпреварата...
Те – малките платна
на невидими кораби.
Скачат от дървото
и отплуват в неизвестното,
което може би добре познават...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Христов Всички права запазени
