Като изронени от вятъра листа

изпърхват дните.

Сред облаците прах

нанякъде отлитат,

без предизвестие,

и без нагласа...

Ще ги догоня ли? – се питам.

Все по-рядко ми се случва

да улавям вятъра –

не ме поглъща скоростта,

не ми спори посоката.

Единствено листата на дърветата

успяват в надпреварата...

Те – малките платна

на невидими кораби.

Скачат от дървото

и отплуват в неизвестното,

което може би добре познават...