Платоническа любов

monahyt (Hristo)
1 18

3.05.2017 г., 15:58 ч.

Поезия » Любовна

1447 4 4

Мисля за теб и не мога да спра,

обичам те моя далечна звезда.

Няма жена като теб, любима,

искам с теб да живея, с теб да умра.

Карма, съдба или орис не знам,

а как искам да си до мен, а не да съм сам.

Взирам се в теб и виждам луна, слънце, светлина, разкош:

красиви езера са ти очите, в които плувам цяла нощ.

А когато се събудя сутрин си припомням и моята мечта,

да си до мен любима моя в мрак и светлина.

Вместо с теб, целувам се с луната;

вместо теб, прегръщам самотата.

Само с теб изразявам си душата и изчезва празнотата.

Видя ли те, усещам топлината, докосвам те чрез вятъра,

говори ми съдбата.

Болката минава, душата ми трепти,

къде си, мила моя, почувствай ме и ти!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.