Платоническа любов
Мисля за теб и не мога да спра,
обичам те моя далечна звезда.
Няма жена като теб, любима,
искам с теб да живея, с теб да умра.
Карма, съдба или орис не знам,
а как искам да си до мен, а не да съм сам.
Взирам се в теб и виждам луна, слънце, светлина, разкош:
красиви езера са ти очите, в които плувам цяла нощ.
А когато се събудя сутрин си припомням и моята мечта,
да си до мен любима моя в мрак и светлина.
Вместо с теб, целувам се с луната;
вместо теб, прегръщам самотата.
Само с теб изразявам си душата и изчезва празнотата.
Видя ли те, усещам топлината, докосвам те чрез вятъра,
говори ми съдбата.
Болката минава, душата ми трепти,
къде си, мила моя, почувствай ме и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Всички права запазени
