31.07.2013 г., 9:45

Пледоария за смеха

608 0 3

 

Не  тъпчете смеха.

Не  ритайте и не плюйте по него.

Не превръщайте  поздрава му

в сбогуване.

Бог е велик комик

и се смее над смешните си творения,

докато ние търкаляме

лесни сълзи.

Не се напъвайте смеха да надмогнете.

Освободете затворника

от килията на ума си

и от подземията на атомните ядра.

Той не цапа,

а ни чисти от простотия.

Постелете му меко легло във душата си.

Нека зрящите слепци да видят смеха.

Да му се обяснят  във  любов.

Тоя антисептик за гнева

харесва това.

Поканете го в свойта наздравица.

Не го кастрирайте,

не го лишавайте от великолепие,

в луксозен калъф не го прибирайте.

Първичният смях е ангелско прошепване.

Моля ви, не го учете

да се държи прилично,

протоколно и по правила

той се чувствува отлично

само като звезда.

Останалото е двуличие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...