Jul 31, 2013, 9:45 AM

Пледоария за смеха

  Poetry » Other
604 0 3

 

Не  тъпчете смеха.

Не  ритайте и не плюйте по него.

Не превръщайте  поздрава му

в сбогуване.

Бог е велик комик

и се смее над смешните си творения,

докато ние търкаляме

лесни сълзи.

Не се напъвайте смеха да надмогнете.

Освободете затворника

от килията на ума си

и от подземията на атомните ядра.

Той не цапа,

а ни чисти от простотия.

Постелете му меко легло във душата си.

Нека зрящите слепци да видят смеха.

Да му се обяснят  във  любов.

Тоя антисептик за гнева

харесва това.

Поканете го в свойта наздравица.

Не го кастрирайте,

не го лишавайте от великолепие,

в луксозен калъф не го прибирайте.

Първичният смях е ангелско прошепване.

Моля ви, не го учете

да се държи прилично,

протоколно и по правила

той се чувствува отлично

само като звезда.

Останалото е двуличие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....