Пленер от прозореца
Като огромен, сит добруджанец
морето примлясва, примлясва в съня си.
Луната - непразна - закачливо разпръсква
на косите си рижата плява,
готова за ласки, но вече разсъмва се...
Аз съм влюбен в луната,
но тя ме познава
единствено като силует от прозореца,
още един от безброя.
Макар че наднича в моите листи -
да чете все още не знае,
а и да знае - драскачи мнооого...
Ама наистина много.
И хвърлил котва като надежда
насред рижата плява,
с очи я изпивам...
обгръщам голотата ù с мисли...
Макар че похърквам -
аз не съм добруджанец -
и какво от това, че я искам?!;)
морето примлясва, примлясва в съня си.
Луната - непразна - закачливо разпръсква
на косите си рижата плява,
готова за ласки, но вече разсъмва се...
Аз съм влюбен в луната,
но тя ме познава
единствено като силует от прозореца,
още един от безброя.
Макар че наднича в моите листи -
да чете все още не знае,
а и да знае - драскачи мнооого...
Ама наистина много.
И хвърлил котва като надежда
насред рижата плява,
с очи я изпивам...
обгръщам голотата ù с мисли...
Макар че похърквам -
аз не съм добруджанец -
и какво от това, че я искам?!;)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
