krchernev (Красимир Чернев)
188 3102
21.06.2013 г., 20:50 ч.  

Пленер от прозореца 

  Поезия » Пейзажна
447 0 1
Като огромен, сит добруджанец
морето примлясва, примлясва в съня си.
Луната - непразна - закачливо разпръсква
на косите си рижата плява,
готова за ласки, но вече разсъмва се...

Аз съм влюбен в луната,
но тя ме познава
единствено като силует от прозореца,
още един от безброя.
Макар че наднича в моите листи -
да чете все още не знае,
а и да знае - драскачи мнооого...
Ама наистина много.

И хвърлил котва като надежда
насред рижата плява,
с очи я изпивам...
обгръщам голотата ù с мисли...

Макар че похърквам -
аз не съм добруджанец -
и какво от това, че я искам?!;)


© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??