Пленер от прозореца

Jun 21, 2013, 8:50 PM 2013-06-21T20:55:11+03:00

Poetry » Landscape

453 0 1

Като огромен, сит добруджанец
морето примлясва, примлясва в съня си.
Луната - непразна - закачливо разпръсква
на косите си рижата плява,
готова за ласки, но вече разсъмва се...

Аз съм влюбен в луната,
но тя ме познава
единствено като силует от прозореца,
още един от безброя.
Макар че наднича в моите листи -
да чете все още не знае,
а и да знае - драскачи мнооого...
Ама наистина много.

И хвърлил котва като надежда
насред рижата плява,
с очи я изпивам...
обгръщам голотата ù с мисли...

Макар че похърквам -
аз не съм добруджанец -
и какво от това, че я искам?!;)

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

toxin (Таня Донова)

2013-06-21T20:54:10+03:00

много важно, я
интересен поглед върху нещата имаш