Jun 21, 2013, 8:50 PM 2013-06-21T20:55:11+03:00

Пленер от прозореца

Poetry » Landscape

659 0 1

Като огромен, сит добруджанец
морето примлясва, примлясва в съня си.
Луната - непразна - закачливо разпръсква
на косите си рижата плява,
готова за ласки, но вече разсъмва се...

Аз съм влюбен в луната,
но тя ме познава
единствено като силует от прозореца,
още един от безброя.
Макар че наднича в моите листи -
да чете все още не знае,
а и да знае - драскачи мнооого...
Ама наистина много.

И хвърлил котва като надежда
насред рижата плява,
с очи я изпивам...
обгръщам голотата ù с мисли...

Макар че похърквам -
аз не съм добруджанец -
и какво от това, че я искам?!;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

toxin (Таня Донова)

много важно, я
интересен поглед върху нещата имаш

2013-06-21T20:54:10+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0