Пленница
Този поглед със който разбиваш,
сто стени, изградени във мен,
със любов на талази ме сливаш,
във зелено елмазен рефрен.
Пак се давя във него безсилна,
бисер бял в разлюляно море,
и се боря със мен... непосилно,
клет удавник във твойто сърце.
В този поглед отново потъвам,
всички клетки лудеят във мен,
във бездънни копнежи се спъвам,
и на твоята нежност съм в плен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
