Този поглед със който разбиваш,
сто стени, изградени във мен,
със любов на талази ме сливаш,
във зелено елмазен рефрен.
Пак се давя във него безсилна,
бисер бял в разлюляно море,
и се боря със мен... непосилно,
клет удавник във твойто сърце.
В този поглед отново потъвам,
всички клетки лудеят във мен,
във бездънни копнежи се спъвам,
и на твоята нежност съм в плен.
© Неземна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
