Този поглед със който разбиваш,
сто стени, изградени във мен,
със любов на талази ме сливаш,
във зелено елмазен рефрен.
Пак се давя във него безсилна,
бисер бял в разлюляно море,
и се боря със мен... непосилно,
клет удавник във твойто сърце.
В този поглед отново потъвам,
всички клетки лудеят във мен,
във бездънни копнежи се спъвам,
и на твоята нежност съм в плен.
© Неземна All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
