Плитката ѝ
Пред нея в срам би стенала Верона.
Но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга.
Безсилна е тогава тази шпага,
тежи излишно лъскавата броня,
помагали в турнир и в люта битка.
Ранен разкъсвам стотна маргаритка:
"Не!", "Не!" -- за мене няма дума блага.
Аз давя се в пустинята на стона.
Напразно от ума си пак я гоня --
макар на боговете фаворитка,
тя иска и със мен да разполага.
Сълзите скръбни, утринната влага,
обливащи на мъката ми трона,
са нейната любима, зла напитка.
Пред нея вехне всяка свежа китка,
връз своите уста когато слага
на чар-усмивка скъпата корона,
пред нея в срам би стенала Верона,
но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга.
© Тошко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Петя, признавам си, че не разбирам какъв намек имаш предвид
А също и кои са "двамата" 
А стихчето наистина е като приказка, защото в него не става въпрос за реални личности -
Помниш ли приказката на Братя Грим за Марула, Рицарю? Тя провесвала златните си плитки от прозорчето на кулата и ...момъкът се изкачвал по тях, за да...Да не си изтълкувал погрешно нечий намек...Би било жалко и за двамата
-
По-добре обесен, отколкото с провесен
-
"...пред нея в срам би стенала Верона,
но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга..."
-
с думите си отнасяш в едни други (може би - по-добри) времена.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
тя иска и със мен да разполага."
!!!