Плитката ѝ

Поезия » Друга

732 0 6

Пред нея в срам би стенала Верона.
Но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга.

Безсилна е тогава тази шпага,
тежи излишно лъскавата броня,
помагали в турнир и в люта битка.

Ранен разкъсвам стотна маргаритка:
"Не!", "Не!" -- за мене няма дума блага.
Аз давя се в пустинята на стона.

Напразно от ума си пак я гоня --
макар на боговете фаворитка,
тя иска и със мен да разполага.

Сълзите скръбни, утринната влага,
обливащи на мъката ми трона,
са нейната любима, зла напитка.

Пред нея вехне всяка свежа китка,
връз своите уста когато слага
на чар-усмивка скъпата корона,

пред нея в срам би стенала Верона,
но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Жулли (Юлия Димитрова)

"... макар на боговете фаворитка,
тя иска и със мен да разполага."

!!!

2010-03-06T18:14:13+02:00
LeChevalier (Тошко)

Петя, признавам си, че не разбирам какъв намек имаш предвид А също и кои са "двамата"

А стихчето наистина е като приказка, защото в него не става въпрос за реални личности

2010-03-06T17:47:53+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Помниш ли приказката на Братя Грим за Марула, Рицарю? Тя провесвала златните си плитки от прозорчето на кулата и ...момъкът се изкачвал по тях, за да...Да не си изтълкувал погрешно нечий намек...Би било жалко и за двамата

2010-03-06T17:28:46+02:00
LeChevalier (Тошко)

По-добре обесен, отколкото с провесен

2010-03-06T13:39:21+02:00
violently (Ася)

"...пред нея в срам би стенала Верона,
но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга..."

2010-03-06T13:20:49+02:00