Плитката ѝ
Пред нея в срам би стенала Верона.
Но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга.
Безсилна е тогава тази шпага,
тежи излишно лъскавата броня,
помагали в турнир и в люта битка.
Ранен разкъсвам стотна маргаритка:
"Не!", "Не!" -- за мене няма дума блага.
Аз давя се в пустинята на стона.
Напразно от ума си пак я гоня --
макар на боговете фаворитка,
тя иска и със мен да разполага.
Сълзите скръбни, утринната влага,
обливащи на мъката ми трона,
са нейната любима, зла напитка.
Пред нея вехне всяка свежа китка,
връз своите уста когато слага
на чар-усмивка скъпата корона,
пред нея в срам би стенала Верона,
но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга.
© Тошко All rights reserved.
А също и кои са "двамата" 
