Пред нея в срам би стенала Верона.
Но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга.
Безсилна е тогава тази шпага,
тежи излишно лъскавата броня,
помагали в турнир и в люта битка.
Ранен разкъсвам стотна маргаритка:
"Не!", "Не!" -- за мене няма дума блага.
Аз давя се в пустинята на стона.
Напразно от ума си пак я гоня --
макар на боговете фаворитка,
тя иска и със мен да разполага. ...