16.07.2007 г., 17:25

Плодовете на греха растат във рая.

1K 0 16

Късай, късай, диво ме кради,
разграби ме, късай ми душата...
вените ми със страстта си  завържи,
залепи с език пламтящ устата...
Бързам. Бързай! Времето лети -
стотни от секундите съм твоя.
На парчета ставам. Цял си ти.
Пулса ми е водопад пороен.
Пламвам. Пламнал, ще те угася...
С клепките си, от смола тежащи,
ще раздухвам вятър. А роса
по телата като ситен пясък дращи.
Бягай. Бягай, ще те изгоря!
Пръснатите ми коси Горгонени
ще те вплитат, докато се изморят.
Погледа ми е сърна подгонена.
Заключи. Заключена, ще чакам
да намериш пътя на обратно.
Ноктите ми - хищна птица - тракат
и чертаят нова вероятност.


Плодовете на греха растат във рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...