Плодовете на греха растат във рая.
Късай, късай, диво ме кради,
разграби ме, късай ми душата...
вените ми със страстта си завържи,
залепи с език пламтящ устата...
Бързам. Бързай! Времето лети -
стотни от секундите съм твоя.
На парчета ставам. Цял си ти.
Пулса ми е водопад пороен.
Пламвам. Пламнал, ще те угася...
С клепките си, от смола тежащи,
ще раздухвам вятър. А роса
по телата като ситен пясък дращи.
Бягай. Бягай, ще те изгоря!
Пръснатите ми коси Горгонени
ще те вплитат, докато се изморят.
Погледа ми е сърна подгонена.
Заключи. Заключена, ще чакам
да намериш пътя на обратно.
Ноктите ми - хищна птица - тракат
и чертаят нова вероятност.
Плодовете на греха растат във рая.
© Ели All rights reserved.
