Плодът на спомена
Тръгвам през черната угар на спомена.Пред мене е голо, студено поле.Небето оглежда отблясъци доменнии тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите,безкрайна следа между прави бедра,очакваща досег, любов и зачатиедълбоко във своите влажни недра.
Но в кално безвремие свличат се мислитес безплодната ласка на вятър студен,и никнат в недрата – най-топлите, чистите –фантазни безумия, гниещи в мен.
Какъв ли ще бъде плодът им, не зная,но залезът кървав пулсира във тях,и все по-дълбоко в земята дълбаяти сокът им тъмен ухае на страхИскате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
